IP адресът е 32-битово двоично число, което уникално идентифицира конкретен компютър в интернет или вътрешна мрежа. Тъй като двоичните числа са трудни за четене, IP адресите се дават в формал на десетични числа с четири точки, като всяка част представлява 8 бита от 32-битовия адрес (например 127.0.0.1). Сървърите традиционно са конфигурирани да използват статично присвоен IP адрес, докато нормалните компютри и на други устройства се разпределя динамично IP адрес от DHCP сървър (динамична конфигурация на хост протокол).
Technipages обяснява IP адрес
IPv4 е най-често използваната и разпознаваема структура на IP адрес със своя четим от човека формат с точки. IPv6 е по-нова и по-малко поддържана адресна схема, която е проектирана да противодейства на критичния недостиг на IPv4 адреси. IPv6 използва 128-битова адресна структура, форматът, който може да се чете от човека, използва набори от четири цифри, разделени с двоеточия, и има схема за опростяване на адресите при някои обстоятелства. Докато IPv4 адресното пространство е изчерпано, IPv6 адресното пространство е почти невъобразимо голямо (3,4×10^38 или 34 с 37 нули след това са възможни в IPv6 в сравнение с 4,294,967,296 от IPv4).
Редица частни диапазони на IP адреси са посочени за използване само във вътрешни мрежи, като се ограничава използването им до частни мрежи, всяка частна мрежа е може да използва едно и също адресно пространство, като по този начин спестява невероятно количество IP адреси, които биха били необходими за уникално препращане към всеки един мрежов IP адрес.
Често срещани употреби на IP адрес
- IP адресите обикновено се записват и показват в четлива от човека нотация с точки.
- Маската на подмрежата или CIDR нотацията определя как IP адресът е разделен на мрежови и хост части.
- Динамичните IP адреси се задават от DHCP сървър.
Често срещани злоупотреби с IP адрес
- IP адресите са имена, дадени на компютри в частни мрежи, за да ги идентифицират по-лесно.