Мрежовата неутралност е едно от основните неща при използването на интернет (все пак не безспорен) принципи. Той диктува, че интернет доставчиците или доставчиците на интернет услуги трябва да третират еднакво всички интернет комуникации. Трябва да се направи, без да се таксуват различни тарифи въз основа на това, което потребителят има достъп в мрежата или откъде.
Това означава, че интернет доставчиците не трябва да блокират, забавят или таксуват допълнително за потребителите за достъп до определени уебсайтове или услуги. Без мрежова неутралност интернет доставчиците биха били свободни, например, да подпишат договор с Vimeo и след това принудително да забавят интернет скоростите, които предоставят на потребителите, които използват YouTube вместо Vimeo. Или всеки друг сайт за видео хостинг.
Самият термин е измислен през 2003 г. от студент по медийно право на име Тим Ву и не засяга това, което крайният потребител може да избере да филтрира от своя страна. С други думи, конфигурираните от потребителя дъщерни блокове са добре. Все пак, ако доставчик на интернет услуги наложи забрани за съдържание за възрастни, това би нарушило неутралността на мрежата.
Струва си да се отбележи, че неутралността на мрежата не е закон навсякъде и наистина не се прилага по същия начин. Например, терминът и определението са обект на критики в САЩ от 90-те години. През 2019 г. Камарата на представителите прие Закона за спасяване на интернет, за да гарантира на потребителите на широколентов интернет равен достъп до онлайн съдържание. Този закон не мина в Сената и беше изцяло отменен при администрацията на Тръмп. Аргументите за неутралността на мрежата са приблизително еднакви по целия свят.
Проблемите и предимствата на мрежовата неутралност
Както споменахме, потенциалното ускоряване на трафика за един сайт и забавянето му за друг може сериозно да повлияе на изживяването на потребителя. Когато е упълномощено от интернет доставчиците, това би представлявало неизбежна заплаха за свободата им да използват услугата, за която плащат. Въпреки че по същество изглежда безобидно например да се предлагат по-високи скорости за Netflix по-специално, по-нататъшното въздействие на този тип специална „сделка“ е изключително негативно. Може да попречи на способността на конкретни уебсайтове да се конкурират с други. Интернет доставчиците биха могли да се намесят директно в способността на онлайн базирания бизнес да остане конкурентоспособен, например.
Друг проблем е възможната дискриминация по IP адрес или директна цензура без неутралност на мрежата. Някои държави като Китай, Русия и Северна Корея активно участват в това открито. Например, те смятат, че техните интернет доставчици блокират правителствени уебсайтове на държави за неприемливо. В случая с Китай интернет доставчиците са предимно държавни (или поне контролирано), а не част от някакъв свободен пазар. Това означава, че наложените забрани могат да стигнат до блокиране на конкретни думи за търсене от потребителите. Популярен пример е добре известното китайско клане на площад Тянанмън на 4 юни 1989 г. Търсенето на информация за събитието в Китай е трудно, тъй като търсенията често са блокирани, резултати филтрирани и информацията, която е открито достъпна в останалия свят, не е достъпна в Китай себе си.
Това е един от най-добрите примери защо мрежовата неутралност (или нещо възможно най-близко до него) е необходимо, ако Интернет продължава да бъде жизнеспособен източник на информация и комуникация.
Недостатъците на мрежовата неутралност
Сравнително скромните недостатъци на неутралността на мрежата обикновено се свеждат до това, което излиза от джобовете на крайните потребители. Без неутралност на мрежата би било възможно подписването на договори с интернет доставчици, които например не таксуват или таксуват по-малко за използване само на Netflix и YouTube. Потребителите, които използват само тези сайтове, могат да получат значително по-евтина сделка и в крайна сметка да плащат по-малко. Но тази настройка е предимно теоретична, тъй като не са много (Ако някой) примери за тази работа.
На теория, без мрежова неутралност, интернет доставчиците биха могли също да преминат от фиксирани такси за използване към такси, базирани на сайта. Така че сайтове, които използват много трафик, като сайтове за стрийминг, могат да бъдат „наказани“, като бъдат по-скъпи. Изобразяването на ресурси като Wikipedia е безплатно или почти безплатно. Това е точно обратното на горния пример, но също така би било от полза за някои потребители за сметка на други.
По-обща положителна страна би била възможността определени ресурси да бъдат безплатни за използване изцяло. Например, академични или изследователски сайтове и сайтове, считани за обществено благо, трябва да бъдат по-лесни достъпен за домакинства с изключително ниски доходи, които може да не са в състояние да си позволят да плащат „премия“ за стрийминг сайтове. Това също е теоретичен пример и идва с предизвикателства. Например, кой решава кои сайтове да бъдат безплатни или за обществено благо?
Заключение
Неутралността на мрежата е сравнително проста концепция с много сложни възгледи около нея. Много мнения обаче се свеждат до приемане на регулация или до оставяне на свободния пазар да решава. Това до голяма степен обяснява защо въпросът е толкова поляризиращ в САЩ. Какво мислите по темата? Споделете вашите мисли в коментарите.