Един от двата режима на работа на съвременните микропроцесори. В този режим иначе приложимите ограничения на скоростта не са заложени в камък и нормалните 640MB могат да бъдат надвишени. В другия режим – реален – това не е така и 640MB е абсолютната граница. Освен това процесорът също така защитава определена информация в паметта си, като по този начин е защитен режим.
Technipages обяснява защитен режим
Защитеният режим или в пълното му име режимът на защитен виртуален адрес е оперативен режим, който се намира само на x86 съвместими процесори. По подразбиране, a процесорът, който току-що е бил включен, ще влезе първо в другия режим, реален режим, а след това по-късно потребителят може да превключи с помощта на контрола регистрирам.
Въведен за първи път през 1982 г., защитеният режим впоследствие е използван за подобряване на по-късните поколения процесори. Докато първият процесор, който включваше, беше Intel 80286, всяко поколение оттогава го има и други производители на процесори също използват то. Това конкретно поколение имаше няколко недостатъка в сравнение с конкурентните продукти и затова изобщо не беше много популярно, но отбеляза началото на защитен режим. По-късните поколения донесоха със себе си нови регистри и други подобрения, които бяха от полза и за двата режима.
Едно от предимствата на защитения режим е, че с поддръжка на операционна система той поддържа изпреварваща многозадачност. Това означава, че позволява на програмите да споделят едно и също пространство в паметта, за да бъдат готови за бъдещи задачи. Това означава, че процесите могат да бъдат завършени по-бързо като цяло и че ресурсите са готови по-бързо.
Често срещани употреби на защитен режим
- Режимът на защитен виртуален адрес е работен режим на съвместими с x86 централни процесори.
- IBM разработи решение, което позволява по-лесно влизане в защитен режим.
- Режимът виртуален 8086 беше по-късно допълнение към защитения режим.
Често срещани злоупотреби със защитен режим
- Защитеният режим предпазва процесора от прегряване.