Декларативният език за маркиране, известен също като описателни или семантични езици за маркиране, са разновидности на езика за маркиране, където езикът описва само това, което трябва се появяват, но не уточняват как, оставяйки това на интерпретатора да дефинира чрез нещо като стандартен модел на стил или чрез използването на вторичен стил език.
Technipages обяснява декларативния език за маркиране (DML)
Един примерен DML е HTML, на оригиналния език HTML прикрепя само етикети, определящи какъв е приложения текст, напр. ако са в
или ако са в aи т.н., това оставя на интерпретатора (браузърът в случая на HTML) да реши къде да постави елементите на страницата. Съвременният HTML(5) се различава, тъй като добавя нови тагове, които не са изцяло декларативни по естество, като напр. или които правят приложения текст съответно курсив и удебелен.
XML (eXtensible Markup Language) е отличен пример за DML. В XML цялото съдържание е сортирано в тагове, които са чисто описателни, в някои реализации имената на етикетите може да имат значения, но тези значения са само за четливост от човека. XML е предназначен да бъде възможно най-гъвкав по отношение на именуването, самият стандарт не съдържа именуване ограничения изобщо и е предназначен да бъде рамка за език, около който да се изгражда, тъй като такъв XML е идеален за използване в API.
Често срещани употреби на декларативния език за маркиране (DML)
- Декларативният език за маркиране може също да бъде известен като описателен или семантичен език за маркиране.
- Декларативните езици за маркиране се използват за етикетиране на части от документа, а не за предоставяне на конкретни инструкции за това как трябва да се обработват.
- Декларативните езици за маркиране насърчават авторите да пишат по начин, който описва материала концептуално, а не визуално.
Често срещани злоупотреби с декларативния език за маркиране (DML)
- Декларативният език за маркиране е по-дълъг термин за езиците за маркиране.